Уморих се от лъжи.
Вече нямам сълзи.
Пада само дъжда...
Няма и следа от любовта.
Опитах всичко.
В ада горях и себе си пропилях.
Нямам мечти за ягодови звезди.
Не чувствам нищо.
Няма и тъга.
Пустотата е превзела душата.
Няма връщане назад.
Няма да се хвърля в огъня,
вече няма какво да спася.
Дълбок е погледът и празно е сърцето.
Навън вали.
Сега ми се мълчи.
© Мария Томова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
