Да бях "сега", да те помилвам
насред студени утринни лъчи;
да бях до теб, за да те виждам,
гласът ти в топли устни как мълчи.
Но аз съм друга, чужда,
превърнах се в "преди".
И как "сега" да бъда нужна,
когато съм "преди".
До теб не мога да заставам,
да срещам изгрева на твоя ден.
И сянка във живота ти оставам
"преди"-"сега" да беше с мен.