Да бях "сега", да те помилвам
насред студени утринни лъчи;
да бях до теб, за да те виждам,
гласът ти в топли устни как мълчи.
Но аз съм друга, чужда,
превърнах се в "преди".
И как "сега" да бъда нужна,
когато съм "преди".
До теб не мога да заставам,
да срещам изгрева на твоя ден.
И сянка във живота ти оставам
"преди"-"сега" да беше с мен.
© Ива All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
