18.07.2012 г., 13:20

Сега-Преди

1.4K 0 2

Да бях "сега", да те помилвам 

насред студени утринни лъчи;

да бях до теб, за да те виждам,

гласът ти в топли устни как мълчи.

 

Но аз съм друга, чужда,

превърнах се в "преди".

И как "сега" да бъда нужна,

когато съм "преди".

 

До теб не мога да заставам,

да срещам изгрева на твоя ден.

И сянка във живота ти оставам

"преди"-"сега" да беше с мен.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря!!!
  • Интересна идея, харесва ми преплитането на времето.

    И как "сега" да бъда нужна,
    когато съм "преди".

    Сърдечен поздрав, Ива!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...