Сега съм есен
Сега съм есен. Тъжна и дъждовна.
Валя на пресекулки, като... (хлъц).
Прехапах си съня, като инсомна,
а вятърът ме носи все на път.
По жълтите листа едва пристъпям.
В обувките съм скрила шепа пръст.
За корените - да не ги изгубя.
Поливам ги редовно и със хъс.
Убива ми в петата. Явно трънче,
настръхнало от есената жлъч.
За миг да спра, забива се дълбоко
и... иде ми да вия. Без майтап.
Сега съм есен. Цяла съм в червено.
От листите ми кестени валят.
Да пожълтея хич не ми е лесно.
Да побелея... ама съм и аз...!?
... нали съм есен - тъжна, златокоса,
от раните листата ми кървят.
Така ще си отида и когато
слана посипе земния ми път...
© Анета All rights reserved.
