Сега те гледам скришно, ангел мой
Сега те гледам скришно, ангел мой
и твоята невинност ме пленява.
Без теб не зная кой е чужд и кой е свой.
Без теб светът е просто само плява.
Не даде Бог да ми се случиш в младостта.
Навярно имал е неведома причина.
На Бог да съм сърдит е грехота
и мислено благодаря Му, че те има
в живота ми достигнал до финал,
от теб превърнат в лебедова песен,
разпадащ се на атоми, но още цял,
с предчувствие за своя път небесен.
Каквото имам, всичко ще ти дам,
душата ми едва ли ще приемеш.
Но искам бъдещето ти да стане храм,
от който щастието си да вземеш.
Превърнат в лъч, към теб да се стремя,
от онзи свят по-леден и от зима.
И никой друг на грешната Земя
да не узнае никога, че в теб ме има.
© Младен Мисана All rights reserved.
