pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
851 16822
Jul 24, 2012, 1:09 PM

Сеизмичен дом 

  Poetry » Phylosophy
647 0 10

 

 

 

 

                      СЕИЗМИЧЕН ДОМ

 

 

 

От брега на сърцето си камъче хвърлям. Отново.

В сеизмичния кръг плува чувството с цвят на олово.

 

Неизказани думи зазиждат тунела на мрака

и оставам без слънце, без право да вярвам и чакам.

 

Прекатурена сянка на скритата хлипаща болка

доверчиво отронва дъха си. Непитаща колко.

 

По пътека от сълзи животът играе на жмичка.

Затова ли до твоето рамо аз пак съм самичка?

 

И разнищени спомени в чужди посоки се втурват.

Звездоброецът качва небето. А другият - урва.

 

От брега на сърцето ти всичко изглежда различно.

Но страхът е за двама: живеем във дом сеизмичен.

 

 

22.07.2012

 

 

© Мария Панайотова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??