Apr 12, 2008, 5:09 PM

Сексът на поета 

  Poetry » Phylosophy
760 0 5

Сексът на поета

Две пламнали тела едно във друго
намират свойта светлина.
Две трупчета, целувайки се грубо,
не виждат идващата пустота.

Едва, когато се обичат,
душите ни свободни, ясни -
едва тогава се обричат
на сладостите най-прекрасни.

Другото е мрак и пустота,
и безнадеждна простота,
вкопчена в моментен ритъм -
това ли трябва да изпитам?

Или безбрежната наслада
на топлото и нежно тяло,
което мое е изцяло,
свалило всякаква преграда...

...

Да вляза бавно в твойта пещера
и да изпъшкаш търсещо и нежно –
тогава има ясна красота,
море от удоволствия безбрежно.

Тогава има смисъл мойта обич,
тогава си сияйна и прекрасна ти,
тогава ще се слеем в вечен обръч
от пламнали и греещи мечти.

© Нико Ников All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздрави!
  • Oчаквам с нетърпение.........
  • Красота , любов и страст ... Поздравления
  • roska поласкан съм искрено...

    А от цикъла и занапред има какво да се види
  • Не мога да опиша как се чувствам след като го прочетох,тези редове наистина ме докоснаха и разтърсиха.....................и в момента не знам какво да кажа .........остави ме без думи............великолепно,нежно,истинско......
Random works
: ??:??