Сексът на поета
Сексът на поета
Две пламнали тела едно във друго
намират свойта светлина.
Две трупчета, целувайки се грубо,
не виждат идващата пустота.
Едва, когато се обичат,
душите ни свободни, ясни -
едва тогава се обричат
на сладостите най-прекрасни.
Другото е мрак и пустота,
и безнадеждна простота,
вкопчена в моментен ритъм -
това ли трябва да изпитам?
Или безбрежната наслада
на топлото и нежно тяло,
което мое е изцяло,
свалило всякаква преграда...
...
Да вляза бавно в твойта пещера
и да изпъшкаш търсещо и нежно –
тогава има ясна красота,
море от удоволствия безбрежно.
Тогава има смисъл мойта обич,
тогава си сияйна и прекрасна ти,
тогава ще се слеем в вечен обръч
от пламнали и греещи мечти.
© Нико Ников All rights reserved.
