Тук, да мине магистрала,
Бойко даде куп пари 
и фучи като мистрала
автозмеят от зори.

Селянин пари ли види
внуците дарява пръв
и за харч ще си предвиди
за грозданка, вино-кръв.

Само чака мрак да падне
над селцето китно Дрен
и поема по бригадно
на кръчмарски полуден.

Там, да чуят новините,
вицовете на деня,
с юзчета да окопитят 
зажаднялите гърла.

В късна доба се завръща
Вуте в приказка една
пълзешком към свойта къща
върху лакти, колена.

Пена будна го посреща
в месечинна полунощ,
гълта супата гореща
с ядни думи – навик лош.

Вместо с дрянова тояга
за крачола изподран,
тя с илачи го налага
върху твърдия диван.

И пустосва и проклиня
Бойко, стигнал надалеч,
дал през землището линя
магистрална, с горска сеч.