Nov 28, 2009, 5:54 PM

Семейство

  Poetry
1.5K 0 10

На него все съдбата му е лоша,

виновна е за всеки станал гаф,

прегърбена компромисите носи,

той не прощава и е вечно прав.

 

Тя гледа агнето да бъде цяло,

в главата му все вълчи мисли

се въртят,

за стотен път започват отначало

във омагьосан кръг да се въртят.

 

Как само чувствата ги изиграха

в живота да делят добро и зло,

обвинител с обвиняем се събраха

да спят по протокол в  едно легло.

 

Как само времето ги изпревари

оплетени в семейна самота,

в очакване на другия щастлив

да го направи,

простиха се със не една мечта.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво за хубавия стих!
  • В очакване на другият щастлив да го направи,
    простиха се с не една мечта!
  • Много точно и искрено казано!
    Поздрави и от мен!!!
  • ТУК СЪМ...ЗА ДА ТЕ ПОЗДРАВЯ!
  • Отлечен анализ на семейния живот!Браво Вали!Дано повече хора прочетат това стихотворение и ако все още са заедно, да не губят време, а да даряват щастие, вместо да чакат и да обвиняват.Това единствения начин да бъдат щастливи!Поздрав!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...