сенокос

Nov 1, 2008, 5:51 PM

Poetry

467 0 6

СЕНОКОС
Косата свистеше в ливадата.
Полягаше ужасената трева.
Душата на земята страдаше.
Изливаше с росата си гнева.
Във прясно окосените редици,
щурците диреха своите гнезда.
А горе с грак летяха птици,
от малките им нямаше следа.
Наоколо витаеше смъртта -
косеше жертвата поредна.
На двама млади закипя кръвта. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

сенокос

Want to read more?

Random works