СЕНОКОС
Косата свистеше в ливадата.
Полягаше ужасената трева.
Душата на земята страдаше.
Изливаше с росата си гнева.
Във прясно окосените редици,
щурците диреха своите гнезда.
А горе с грак летяха птици,
от малките им нямаше следа.
Наоколо витаеше смъртта -
косеше жертвата поредна.
На двама млади закипя кръвта.
Любовта при тях приседна.
От мирис на окосена трева
телата им в кълбо се сляха.
Очите се замрежиха в синева.
... Небето подари им стряха.
© Мимо Николов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
