korsar (Мимо Николов)
527 155
1.11.2008 г., 17:51 ч.

сенокос 

  Поезия
388 0 6

       СЕНОКОС

 

Косата свистеше в ливадата.

Полягаше ужасената трева.

Душата на земята страдаше.

Изливаше с росата си гнева.

 

Във прясно окосените редици,

щурците диреха своите гнезда.

А горе с грак летяха птици,

от малките им нямаше следа.

 

Наоколо витаеше смъртта -

косеше жертвата поредна.

На двама млади закипя кръвта.

Любовта при тях приседна.

 

От мирис на окосена трева

телата им в кълбо се сляха.

Очите се замрежиха в синева.

... Небето подари им стряха.

 

© Мимо Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??