сенокос
СЕНОКОС
Косата свистеше в ливадата.
Полягаше ужасената трева.
Душата на земята страдаше.
Изливаше с росата си гнева.
Във прясно окосените редици,
щурците диреха своите гнезда.
А горе с грак летяха птици,
от малките им нямаше следа.
Наоколо витаеше смъртта -
косеше жертвата поредна.
На двама млади закипя кръвта.
Любовта при тях приседна.
От мирис на окосена трева
телата им в кълбо се сляха.
Очите се замрежиха в синева.
... Небето подари им стряха.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мимо Николов Всички права запазени
