сенокос

1.11.2008 г., 17:51 ч.

Поезия

458 0 6

СЕНОКОС
Косата свистеше в ливадата.
Полягаше ужасената трева.
Душата на земята страдаше.
Изливаше с росата си гнева.
Във прясно окосените редици,
щурците диреха своите гнезда.
А горе с грак летяха птици,
от малките им нямаше следа.
Наоколо витаеше смъртта -
косеше жертвата поредна.
На двама млади закипя кръвта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

сенокос

Искате да прочетете повече?

Предложения