сенрю
Отпих от бутилираното време,
а то ми приседна в сърдечния часовник
на сладки приказки с Бай Паса.
Юнско утро
по-нисък съм от тревата
окосен от зеленото в очите ти.
© Милко Христов All rights reserved.
Отпих от бутилираното време,
а то ми приседна в сърдечния часовник
на сладки приказки с Бай Паса.
Юнско утро
по-нисък съм от тревата
окосен от зеленото в очите ти.
© Милко Христов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...