Огромна есенна луна и тишина.
Енигми във обятията на септември.
Стаена сред тъмата е душата ми,
изтръпнала от меланхолия.
Несъвместимо съм обвита от нега,
която чувствам, вдишвам, пия.
Къде съм и защо съм тук сега?!
Жадувам да избягам, да се скрия
и приютена рани да лекувам,
в минути да денувам и нощувам.
Два атома от скръб в синтез са болка,
а болката създава и убива ...