Серенада
Разказът е малко нетипичен.
Ето, че започва той така:
Под един балкон съвсем типичен
серенада му направи тя.
Дълго чакаше нощта заветна,
спряла под прозореца му бял.
Той, неподозиращ, го открехна
и тогаз' душата ù запя.
С глас омаен, пълен с много обич,
галеше дървета и цветя...
Огън бе прекрасното ù слово -
птица в полет, страст и свобода!
Низ от думи, дълги дни таени
тя за него само сътвори...
Но уви, сърцето му студено
даже не успя да разтупти...
Хвърли поглед, син от лед по нея
с властните, нечувстващи очи.
Весел бе да вижда как немее...
и затвори. После изгаси.
С лампата угасна всичко в нея -
радост, обич, песни и искра...
Чак безсилна бе да се засмее...
Ала, знаеш ли, тя оцеля!
Плака дълго, трудно се оправи
от онези ледени очи...
Тежко, мъчно, ала го направи
и без тях в живота продължи!
Днес я виждам колко е щастлива,
споделила хляба с някой друг.
С песента си радва всичко живо -
ту на север тича, ту на юг!
Той? Не знам... Навярно още диша.
Сигурно е сам и го боли.
Но сълзите му... не ще се стичат -
те са лед във двете му очи...
... още по-студени от преди!
© Любимата All rights reserved.
