Сертификати
Днес си взех, сертификата!
И веднага - в махалата
влезнах в кръчмата да пия
скъпа, гроздова ракия.
Седнах близо до вратата.
Овкусих една салата
с двеста грама наш зехтин,
и с бутилка читав джин
аз започнах - като в книга
пълни чаши да надигам,
да замезвам със кюфтета
и да зяпам две момета.
Те пък - доста неприлично
и напълно артистично
взеха сладко да ми смигат
и гърдите си да вдигат.
Викнах им бутилка Джони,
баш до техните балкони
и нахално се наместих
между пищните принцеси.
После - приказка отворих:
С колко лицеви опори
аз ще трябва да се справя,
за да почнат, да забравят
всички грижи и проблеми
по паспортите зелени,
за да дойдат с мен в гората
по-далеч от махалата.
Бързо - те ме прецениха,
и дори ме надцениха:
Пожелаха ми разходка
със шише съветска водка,
сам, по стръмничка пътека
да препусна към Алеко,
и във тази люта зима
да се хвърля под лавина!
Не разбрах добре момите
и направо пред очите
им предложих - (заделени)
триста пропуска зелени,
за да хукнем в Маринела,
да делим една постеля,
с много вкусна медовина
близо час и половина.
Мигом номерът подейства,
без излишни чародейства
със наивни мурафети
и неискрени обети.
С кеф заформихме купона
на хотела във салона.
Но един мастит инспектор,
там се пръкна със детектор,
и в среднощното ни парти
ни поиска лични карти,
документи за ваксини
и зелени бюлетини.
Дадох си - сертификата,
купен днес във махалата.
А детекторът заключи,
че фалшив е моят случай!
И - инспекторът - със злоба
ми изпраска яка глоба,
да се вайкам, да го псувам
и дори да се сбогувам
с двете палави девойки,
без да станат мои бройки.
Аз ги пуснах да си ходят,
като “бабочки” да бродят.
И сега - облизвам рани,
не препускам по Балкани,
не ухажвам и момета,
сам седя си в тризонета
до семейната камина
боцнат с истинска ваксина
със безброй сертификати,
без фалшиви дубликати.
Юри
Йовев
Октомври
2021 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
