Apr 9, 2009, 9:14 PM

Сещам те

  Poetry » Love
1K 0 0

                    Сещам те, далеч си от всяка забрава.
                    Сещам те на зелена, мека морава.
                    Когато е огън, слънце е пак да изгрява,
                    когато е буря, повей страсти навява!

                    Чувам те, ти си онуй вдъхновение,
                    което нашепва сладко песнопение!
                    Ти си на пътя пред мен, о,
                    нарисувай с прелест новия ден !

                    И нека танцувам под твойто дихание,
                    дай да пия неземно обаяние!
                    Че когато изсъхна в златната есен,
                    да пееш ти от нежности песен,
                    кога се сърце ми запали,
                    да има кой пепел ми с пръсти да гали!

                    Затуй нека си чуден, аз за тебе живея,
                    не искам никой мене да жали -
                    за красота бихме всички живота си дали!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Данаилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...