Jan 17, 2019, 11:33 AM

Сестрата на Фаетон

  Poetry
567 0 6

                  /Нехайно

                   фигурно

                  анамерично

                   не-хайку/

 

                   

                    л  у  п  а  к  а  н  а

               х                                   н

            о                                         е

          п                                             б

        д                                                 е                     

        о                                                  т               

   *    П                                                  о

*   *          *с*н*е*г*о*к*и*п*е*ж*         о

*    *  И                                                т

   *       в                                           е

             б                                        н

               е                                    р

                  л                             ъ

                     и   с а ж д и  е  г

                   

 

 

 

Под похлупака на небето –

снегокипеж.

И в бели сажди е гърнето.

 

 

14.01.2019

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И понеже съм "изкипяла" снега от разсеяност, значи не съм злонамерена. Щом не съм злонамерена, значи съм гений. Обаче не съм гений, значи съм злонамерена. Те ти анамеричен силогизъм. Като този за това кой лъже и кой не. Усмивка.
  • Гений и злодейство са две несъвместими неща, но гений и разсеяност са си съвсем съвместими. Друг е въпросът, че не всички разсеяни като мен, са и гении. Усмивка.
  • Хубав снегокипеж!
  • Благодаря за "Любими". Поразрових се из останалите си стихотворения да видя има ли анамерични. Открих, че са два вида. Едните са описателно анамерични /описват някакво несъответствие/, другите - същинско анамерични /в самите тях има някакво несъответствие/. Към първата група се отнасят напр. "Телефонна измама", "Логика", "Китсуне", към втората - "Райската градина", "Разстрел", "Ню Пушкин арт". В "Райската градина има несъответствие с библейския текст - змията е била наказана заедно с Адам и Ева и е била прогонена на Земята. В "Разстрел" има анахронизъм, в "Ню Пушкин арт" - не знам Пушкин или някой от лицейските му приятели да си е губил ската и да я е търсил. Има задължително условие за анамеричното несъответствие - то не трябва да бъде плод на незнание, случайна грешка или преднамерено изопачаване на истината, а да е със стилистична или идейна функция.
  • Благодаря за коментара, Виктор. Анамерично е, защото снегът всъщност "извира" от похлупака, но пък преди това е бил на земята във вид на вода. Сестрите на Фаетон са били четири и са били превърнати във върби, а сълзите им - в кехлибар. При мен са семейство от нехайкувци - брат им подпалил земята, а сестрата "изкипяла" снега. Всъщност похлупакът изглежда като гърне, а гърнето - като похлупак. А тристишието не е хайку, а ритурнел. Малко са нарязани на ленти, като филийки, може би към чорбата /усмивка/, не успях да ги съединя. Получи се раирано небе и раирана земя. Снежинките трябваше да извират от всички страни, но дясната се оказа с една буква по-дълга и гърнето е в "профил", ако може въобще да съществува гърне в профил /нали е кръгло/. Но при анамеризма всичко е възможно.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...