Jun 6, 2013, 5:11 PM  

Сезон 

  Poetry » Love
571 0 3



Отива си пролет. Денят е смутен.

И босо момиче тъгува във мен.

Тук всички картини на този велик 

майстор-художник напомня за вик.


Сребърна нишка днес  пише писма.

По тъжна пътека аз крача сама.

И няма почивка. Към зимния ден

въздишка внезапна пътува със мен.

 

© Дияна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Ви момичета,че мойте чувства са докоснали сърцата ВИ!
  • Много ми хареса!
  • Хареса ми! Браво! Особено финалът е страхотен! Зарежда с енергия! Благодаря за споделения стих!
Random works
: ??:??