Sep 23, 2009, 8:05 PM

Сезон "Самота"

  Poetry » Other
1K 0 0

Ти търсена от мене беше,

аз цял един живот ти посветих,

на теб, момичето от сънищата мои,

не вярвах в чудото, че те открих...

 

И тъй внезапно ти ме преобърна -

за всички страшен и суров,

пред теб, дете, от обичта си плачех,

за щастието мое бях готов!

 

Докосваха ръцете ми със трепет

на твоята младост безгрижния дъх,

прииждаха моите сили заспали,

от огъня в твоята плът.

 

Ала късно идеш, крехко майско цвете,

отдавна отмина мойта зора,

чака ме старост и зла, бяла зима...

Не виждаш ли?! Идва сезон "Самота".

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...