Сезони на любовта
Това ли беше любовта,
сълзи, тъга, безкрайна нежност
страст изгаряща нощта
и болка пареща, небрежна.
Пролет бе, усмивка на момиче,
искрящи капчици копнеж,
под снега изникнало кокиче,
порив, красота, стремеж.
Горещо лято, чар, каприз,
романтика, олтар на радостта,
парещ сетивата морски бриз,
гальовна приказка бе тя.
Като есен тъжна и красива,
палитра от цветя и дъждове,
хризантема, розичка бодлива,
слънце, облаци и ветрове.
В наметка бяла, зима подранила
ледено студена, зъзнеща дори,
ако огън във душа е съхранила
искра на обич вечно ще гори
Мъдрост кротка е сега,
като пуст, крайбрежен кей,
на брега със свойта тишина
бленува своя апогей.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
