Сезоните на любовта
Пролет идва - вдъхва сили, нова вяра...
Идва пролетна любов. Всичко е така красиво.
Чувството така мечтано в сърцето се е скрило.
Врявата навред цари и слънцето целува с алени
лъчи. Всеки влюбен е сега - колко хубав е света...
Лятото донася жеги, започват летни флиртове и
изневери. Любовта от жегата се стапя. Тежко е
да гледаш как гаджето забива друга в мрака.
Но понасяме това и какво ли не за любовта...
Есента носи сълзи със тъжните си дъждове.
Дървото под буря се превива, както за пролетната
обич плаче твоето сърце. Дъждът, почукващ по
стъклото, шумоли и слива се с твоите сълзи.
Зимата пристига в бяло. Колко топло е край
старата камина. Но отминаха сезоните безгрижни.
Любовта под ударите безчет не издържа. И както
тревите, листата, цветята умират под снега, така
с тях умира любовта.
Остава с четири сезона любовта. Гориш и от обич
примираш. После се примиряваш и с пламъка свикваш.
Дъждът акомпанира на твоите сълзи. Всичко красиво
с белотата се слива и знаеш, че с тези сезони и
любовта си отива!
Идва пролетна любов. Всичко е така красиво.
Чувството така мечтано в сърцето се е скрило.
Врявата навред цари и слънцето целува с алени
лъчи. Всеки влюбен е сега - колко хубав е света...
Лятото донася жеги, започват летни флиртове и
изневери. Любовта от жегата се стапя. Тежко е
да гледаш как гаджето забива друга в мрака.
Но понасяме това и какво ли не за любовта...
Есента носи сълзи със тъжните си дъждове.
Дървото под буря се превива, както за пролетната
обич плаче твоето сърце. Дъждът, почукващ по
стъклото, шумоли и слива се с твоите сълзи.
Зимата пристига в бяло. Колко топло е край
старата камина. Но отминаха сезоните безгрижни.
Любовта под ударите безчет не издържа. И както
тревите, листата, цветята умират под снега, така
с тях умира любовта.
Остава с четири сезона любовта. Гориш и от обич
примираш. После се примиряваш и с пламъка свикваш.
Дъждът акомпанира на твоите сълзи. Всичко красиво
с белотата се слива и знаеш, че с тези сезони и
любовта си отива!
© Любослава Банова All rights reserved.
