20 окт. 2007 г., 11:52

Сезоните на любовта

1.2K 0 3
Пролет идва - вдъхва сили, нова вяра...
Идва пролетна любов. Всичко е така красиво.
Чувството така мечтано в сърцето се е скрило.
Врявата навред цари и слънцето целува с алени
лъчи. Всеки влюбен е сега - колко хубав е света...

Лятото донася жеги, започват летни флиртове и
изневери. Любовта от жегата се стапя. Тежко е
да гледаш как гаджето забива друга в мрака.
Но понасяме това и какво ли не за любовта...

Есента носи сълзи със тъжните си дъждове.
Дървото под буря се превива, както за пролетната
обич плаче твоето сърце. Дъждът, почукващ по
стъклото, шумоли и слива се с твоите сълзи.

Зимата пристига в бяло. Колко топло е край
старата камина. Но отминаха сезоните безгрижни.
Любовта под ударите безчет не издържа. И както
тревите, листата, цветята умират под снега, така
с тях умира любовта.

Остава с четири сезона любовта. Гориш и от обич
примираш. После се примиряваш и с пламъка свикваш.
Дъждът акомпанира на твоите сълзи. Всичко красиво
с белотата се слива и знаеш, че с тези сезони и
любовта си отива!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослава Банова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Когато чета нещо твое хем се усмихвам, хем се натъжавам.Идеите ти винаги ми харесват.Поздрав мила....Пишеш чудесно!
  • Ти ме вдъхновяваш. Виждам, че поезията има смисъл. Благодаряти искрено! Вече знам, че има смисъл да творя!
  • Оригинална е идеята ти и
    хубаво е стихотворението ти.
    Целувам те с обич, дете.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...