Сгушено
Сгушено
/провокирано от "Дъждът"/
Колко е тъжна тази черна земя,
като майка изпратила син.
Всичко притихна, постепенно замря.
Тежко прокашля комин.
Разоран и засят е вече денят.
Нови надежди в очите.
Изморен, но спокоен е най-после сънят.
Сгушено зрънце в браздите.
Думи любовни. Мъжка ръка.
Галене право в сърцето.
Виновна за всичко е онази искра,
дето ни дава Небето.
Червени и тежки силни грозда.
Ябълки, дюли и билки в пелин.
Рубинът, върху твоите устни узря
сега и вовеки! Амин!
© Красимир Дяков All rights reserved.
