Sep 14, 2009, 12:05 AM

Сгушено 

  Poetry » Love
973 0 34

Сгушено

/провокирано от "Дъждът"/

Колко е тъжна тази черна земя,
като майка изпратила син.
Всичко притихна, постепенно замря.
Тежко прокашля комин.

Разоран и засят е вече денят.
Нови надежди в очите.
Изморен, но спокоен е най-после сънят.
Сгушено зрънце в браздите.

Думи любовни. Мъжка ръка.
Галене право в сърцето.
Виновна за всичко е онази искра,
дето ни дава Небето.

Червени и тежки силни грозда.
Ябълки, дюли и билки в пелин.
Рубинът, върху твоите устни узря
сега и вовеки! Амин!

 

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??