Jan 11, 2009, 10:03 AM

Ш

  Poetry
1.5K 0 6
Нощта и какво ли другоНи остана да наблюдавамеСе разтваряше в онази плъстКоято ни погубва с разубежденията сиТя шепне за смисълаТя свива диафрагматаКогато те болиИ няма никакви претенцииЧе е роднина на кое и да е затъмнениеЗащото е лъчКойто нашепваНа всяка отхвърленаЗаради непригодностВ този святИстинска любовДа си седне на гъзаЗащото дневните цветовеСа деца на тъмното

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Венцеслав Йонков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...