Jan 11, 2009, 10:03 AM

Ш 

  Poetry
1127 0 6
Нощта и какво ли друго
Ни остана да наблюдаваме
Се разтваряше в онази плъст
Която ни погубва с разубежденията си
Тя шепне за смисъла
Тя свива диафрагмата
Когато те боли
И няма никакви претенции
Че е роднина на кое и да е затъмнение
Защото е лъч
Който нашепва
На всяка отхвърлена
Заради непригодност
В този свят
Истинска любов
Да си седне на гъза
Защото дневните цветове
Са деца на тъмното

© Венцеслав Йонков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??