Ш
Нощта и какво ли другоНи остана да наблюдавамеСе разтваряше в онази плъстКоято ни погубва с разубежденията сиТя шепне за смисълаТя свива диафрагматаКогато те болиИ няма никакви претенцииЧе е роднина на кое и да е затъмнениеЗащото е лъчКойто нашепваНа всяка отхвърленаЗаради непригодностВ този святИстинска любовДа си седне на гъзаЗащото дневните цветовеСа деца на тъмното
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцеслав Йонков Всички права запазени
Поздрав!