Помръква хоризонтът. Слушай!
В очакване земята тръпне.
И тишината, след вековна суша,
пронизва пак далечен тътен.
В безкрая неизменно устремени,
горят тревожни хиляди очи.
Дните ни, приятелю, са преброени!
Нека утре бъдат по-добри
дните, що децата ни посрещнат.
Отмина времето за нежни
революции. Погледни, насреща
е съдбата ни! И неизбежна
е на пътя ни убийствената рат.
Това сме ние - бели фигури,
развели черни знамена.
Смъртта сразихме. Шах и мат.
© Александър All rights reserved.