Шамар
Оставям перото –
ще търся късмета си
другаде.
Оставям, защото
страхът ме оплита,
защото обичам...
Защо ли се мамя? -
ще плача до мрак.
Но нека се радват те –
другите...
И нека отпиват
от чашата пак.
Отивам да търся -
какво ли? –
във нищото...
Отивам да бъда
различна от тях,
да взема обидата -
сластна и тичаща,
да бъда прозрачна –
дано не е грях...
Усмивка ще пари
във вечен сумрак,
а призрачни думи
ще удрят... и чак
умът ще боли...
И нека е трудно,
сърцето да спи,
да проси безумно
насън...
В монашеско гумно
да вика за помощ,
а вън... да е затвор.
...
И нека е светъл
последният взор
в самотата -
красива отплата
за грозен кошмар.
Ще чакам позорно,
едничък шамар
от съдбата...
© Агапея Полис All rights reserved.
