Събуждам се, протегнала ръце
към своето усмихнато лице.
В усмивката, някъде там,
човек никога не остава сам.
Ставам и чехлите обувам,
заставам на прозореца и на слънцето се любувам.
А вечер се любувам на Луната - голяма, светла и красива,
която не оставя ничия душа сива.
В банята зъбите измивам,
на мивката кранчето разбивам.
Водата бликва, разстила се като покривка,
не оставя никой без усмивка. ...