Шепне в съня ми
Угаснала свещта
още пази
течния восък,
капе върху кожата ми
и пари
червена следа
останала
единствен спомен
като след допир,
но негов
кожа върху кожа
без нежност,
но със спомени вечни,
незабравими,
мечтани,
следени,
обградени,
обречени.
Обичта ти-
убива от пожар
не гасне,
избухва,
надалеч ме бута
и се жалиш,
оплакваш него, нея...
всички.
Отчаяние те гони
и бягаш
вече без упорства
без желание.
Не се оставяш,
но се надяваш
да не дишаш.
Не заслужаваш(м).
© Слънчоглед All rights reserved.
