Шепоти
Прокраднаха се тихо.
И убиваха.
Изсъскаха в главите на децата.
Не беше болка -
а непоносимост кървава.
Не беше ярост -
а тайфун в зачатие
на тръпки
безпристрастно неизплакани.
Настръхнах.
Щом в лицето ме погледнаха.
Не мога да се боря
с отрицания.
Във битката с деня
ще съм последната
недоизказана въздишка
от проклятие,
лелеян сладък грях
в очите им.
Които трескаво ме гонят.
Сред огнищата...
Които силно обладават.
За насищане.
Проклети
извънмерни шепоти!
Не.
Никога не съм била еднаквост.
Пречистих им пороците -
с видения.
А после се научих да съм крясък.
© Йоанна Маринова All rights reserved.
