vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
191 389
Jul 12, 2008, 7:36 PM

Шепоти 

  Poetry
634 0 5

Прокраднаха се тихо.

И убиваха.

Изсъскаха в главите на децата.

Не беше болка -

а непоносимост кървава.

Не беше ярост -

а тайфун в зачатие

на тръпки

безпристрастно неизплакани.

Настръхнах.

Щом в лицето ме погледнаха.

Не мога да се боря

с отрицания.

Във битката с деня

ще съм последната

недоизказана въздишка

от проклятие,

лелеян сладък грях

в очите им.

Които трескаво ме гонят.

Сред огнищата...

Които силно обладават.

За насищане.

 

Проклети

извънмерни шепоти!

 

Не.

Никога не съм била еднаквост.

Пречистих им пороците -

с видения.

А после се научих да съм крясък.

© Йоанна Маринова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??