vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
191 389
12.07.2008 г., 19:36 ч.

Шепоти 

  Поезия
637 0 5

Прокраднаха се тихо.

И убиваха.

Изсъскаха в главите на децата.

Не беше болка -

а непоносимост кървава.

Не беше ярост -

а тайфун в зачатие

на тръпки

безпристрастно неизплакани.

Настръхнах.

Щом в лицето ме погледнаха.

Не мога да се боря

с отрицания.

Във битката с деня

ще съм последната

недоизказана въздишка

от проклятие,

лелеян сладък грях

в очите им.

Които трескаво ме гонят.

Сред огнищата...

Които силно обладават.

За насищане.

 

Проклети

извънмерни шепоти!

 

Не.

Никога не съм била еднаквост.

Пречистих им пороците -

с видения.

А после се научих да съм крясък.

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??