Шепотно
Шепотно да ти е в мислите, в косите,
във случайни мигове, изтрити
от живота със внезапна гума.
Шепотна да ляга помежду ни
все оная дива, луда жажда,
дето огъня на любовта подклажда.
Шепотни да са и думите ни скрити,
толкова еднакви със звездите,
че не можем да ги изговорим.
Грях във шепотния мрак да сторим,
нежен грях, единствен, непорочен
като остър нож със лунен лъч наточен.
Шепотно, по тайнствена пътека
да вървиме двамата полека
в късна доба – самодивско време –
в шепотна любов да се вречеме.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
