Шесто чувство
Докосваш ме като предчувствие.
Превземаш ме като съдба.
От нищото покълваш - шесто чувство
отронено от вечността.
Не мога и мерси да ти извикам -
лишен от ехо глъхне всеки глас...
Но бялото ти цвете в мен пониква -
стебло докосва плахо моя аз.
Спокоен ще дочакам ветровете
на Онзи връх - със живата вода...
Челото ми ще срещне меча им.
Но цветето ще съхраня!
Бел. на автора: Стихотворението е инспирирано от стихотворението "Бяло цвете" на shrike:
"Бягаме до сетен дъх да стигнем ветровете.
Бягаме нанякъде. Бягаме, а няма път.
Насред бясното безвремие - красиво цвете.
Пролетите сещало, лъчите и нощта.
Жадни устни, търсещи и мамещи приветствало.
Зимите прегръщало в самотен сън.
Бяло цвете, търсих те!
Нося живата вода, нося я в сърцето -
кристална като ледовете,
създадена единствено за теб.
Галя те с дъха си, искам да
докосна с длан лицето.
Да те стопля, нежно и премръзнало
да те спася от ветровете.
Спирам и оставам с теб навеки.
Няма път. От цялата Вселена искам само теб."
© Младен Мисана All rights reserved.
