Шок
В алергичен шок изпаднах,
когато пак те срещнах,
изненадващо успял си,
сам да се надхвърлиш.
Още по- досаден, можело да бъдеш,
мислех, че предела недостижимо
си завзел, как ме изненада само!
Лошите навици, така си доразвил,
че иде ми да вия, какъв си талантлив
дебил!
Аз на място тъпча, още съм си готина,
чуя ли гласът ти, получавам онзи обрив.
Болест, като тебе не беше ме връхлитала, щурах се прокажена,
търсех лек навсякъде, ала медицината, толкова тежка зараза, не бе още
открила.
Види ли те слънцето, бяга да се крие
и луната, милата, някъде изчезва,
птиците, горките, на мига прегракват,
даже и на вятъра, нещо му се случва.
Срещне ли те черна котка,
с палци се заключва,
ходи да и баят против лош късмет.
Лош късмет е нещо хубаво,
сравни ли се със тебе.
Моля се горещо, на всички богове
дано не те срещам вече,
поне десетина животи, още напред !
Мистерия Шокирана
© Misteria Vechna All rights reserved.
