Съня си помниш ли? Не помниш.
Душата храниш ли? Не храниш.
Сърцето слушаш ли? Не слушаш.
Сам себе лъжеш ли? Все лъжеш.
Докога така ще продължаваш,
докога във сенките ще бягаш
и с други имена ще се наричаш,
вместо да приемеш кой си? И да пишеш.
© Свилен Георгиев All rights reserved.