Щастие
Щастие
Днеска отново обикнах жена си.
Тя готвеше нещо във кухнята
и го посипваше със щастието,
което от сърцето й избухваше.
Есен бе навън, а в мене – пролет.
Приех оковите – и светло стана.
Разбрах, че няма обич без окови.
Има ли “Разпнù го!” – има и “Осанна!”
Стана вкусен вчерашният хляб.
Детето седна със нас да вечеря.
Разбрах, че сам ли съм – ще бъда слаб.
Не искам повече да живея със вчера.
А вятърът, моят приятел и брат,
разнесе усмивки по целия свят.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
