Щастие

3.12.2009 г., 1:35 ч.

Поезия

541 0 6

Щастие

Днеска отново обикнах жена си.

Тя готвеше нещо във кухнята

и го посипваше със щастието,

което от сърцето й избухваше.

Есен бе навън, а в мене – пролет.

Приех оковите – и светло стана.

Разбрах, че няма обич без окови.

Има ли “Разпнù го!” – има и “Осанна!”

Стана вкусен вчерашният хляб.

Детето седна със нас да вечеря.

Разбрах, че сам ли съм – ще бъда слаб.

Не искам повече да живея със вчера.

А вятърът, моят приятел и брат,

разнесе усмивки по целия свят.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

VIKTOR-111 (Виктор Борджиев)

2009-12-04T02:14:19+02:00

!!!!!
Жулли (Юлия Димитрова)

2009-12-03T23:57:03+02:00

Да! Щастие е, когато "вчерашният хляб е вкусен"!
feia (Вилдан Сефер)

2009-12-03T20:02:25+02:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

2009-12-03T10:26:32+02:00

Видя ли, Адаш - и това си е хубаво!

Трябва да ценим всичко, което имаме - то е изстрадано!
Поздравления за стиха ти...и за пролетта!
ananel (Нелиса)

2009-12-03T09:58:11+02:00

дай боже всекиму и по- често!
kina (Ракина Радева)

2009-12-03T09:45:30+02:00

Разбрах че няма обич без окови. Колко мъдро и още;-
Сам ли съм, ще бъда слаб. Истина взета от живота.
И благодаря за коментара, прав си сигурно има,но трудно се откриват!