Токова съм близо до дъха ти,
до невъзможност близо,
до писъци от тишина
и толкова си мой,
че всеки миг безплътен
те губя и те преоткривам -
на ръба на нежността,
където бавно се разпадам
на стонове възхита,
на тичинки вълшебство,
на струни от сълзи...
дъхът ти толкова е близо -
както длани две в молитва...
До днес не знаех,
че от щастие понякога боли.
© Даниела All rights reserved.
Дънди, радвам се, че се запознахме!
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
