Apr 9, 2011, 10:51 PM

Щастие в повече

  Poetry » Other
910 0 5

Токова съм близо до дъха ти,

до невъзможност близо,

до писъци от тишина

и толкова си мой,

че всеки миг безплътен

те губя и те преоткривам -

на ръба на нежността,

където бавно се разпадам

на стонове възхита,

на тичинки вълшебство,

на струни от сълзи...

дъхът ти толкова е близо -

както длани две в молитва...

До днес не знаех,

че от щастие понякога боли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...