Щастлива съм
Щ АС Т Л И В А С Ъ М
Щастлива съм, когато мога
аз жадния да напоя.
Да грабна нечия тревога,
нуждаещ да успокоя.
Кога от болка притеснена
ме срещне страдаща душа,
да мога с дума разменена
сълзите ù да пресуша.
Ако без дреха в студ остане,
палтото си да ù даря.
Или в дома си ме покани,
да бъда нейната сестра.
Дори дворец да ми предложат
със непреходна красота,
не ще сърцето ми зарадват
и пак ще бъда в самота.
Да влезна в Царството небесно
аз денонощно се стремя...
И знам – при Бог ще е чудесно,
отлитна ли от таз земя!
© Стойна Димова All rights reserved.
