Nov 21, 2007, 7:58 PM

Ще

  Poetry
1.3K 0 4
Ще вървя напред по нереалния си път.
Дори да бъде дълъг, напред ще вървя.
Не мога да остана тук.
Не мога да остана тук. Така.

Не искам да живееш в моите лъжи.
Ще намеря отговорите сама.
С всяка целувка те връщам назад
и не спирам, не мога да спра.

Наранявам те със всеки поглед.
Дори да не искам, тебе виня.
Прегръщам те, изгубвам се, не смея,
затова ще търся отговорите сама.

Разбърках живота ти и те обърках.
Прекрасно мълчах и знаех това.
В миналото виждам само обвинения,
затова напред сама ще вървя.

Ще докосвам устните ти всяка вечер,
ще те чакам да ме хванеш за ръка.
Ще сънувам чаени листенца
и сама напред ще вървя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гюлен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...