Feb 29, 2008, 11:21 PM

Ще бъда болка

  Poetry » Love
799 0 1

Какво се случи с моето сърце,

какво остана от онова лице,

което болка силна събуждаше

и надежда винаги пробуждаше?

 

Дали мъртъв си за мене ти,

дали погребала съм искрите от твоите очи?

Не, не ще да забравя аз това лице,

докосването на нежните ръце!

 

В сърцето мое винаги ще бъдеш ти,

винаги ще помня красивите дни,

с които живота мой дари,

щастие и любов ми подари.

 

Щом те видя, аз ще трепвам,

но няма аз да те упреквам,

ако силно ме мразиш,

ала зная, че спомена за мене пазиш.

 

Че ме обичаш още, знам,

но на любовта не ще се отдам.

Нарани ме дълбоко,

страданието бе жестоко.

 

Но ще усетиш какво е самота,

ще усетиш болката от любовта.

Сили за нищо няма да имаш

и мига ще проклинаш,

 

в който любовта ми отблъсна

и сърцето мое на парчета разпръсна.

Ще поискаш да умреш

и лицето мое да погребеш.

 

Но в твоя сън ще идвам

и красиво ще се усмихвам.

Болка силна ще те прободе

и сърцето ти на видението ще се отдаде.

 

Не ще можеш да ме забравиш

и нещата между нас няма да оправиш.

Само мъката ще ти остане,

ще молиш тя да престане!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лиляна Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Събуждаше-пробуждаше,дари-подари...
    Лиляна,извинявай,но това не е поезия.Никаква ритмика,никаква образност,да не говорим,че няма никакъв финал.
    Не казвам това,за да те обидя.Ако искаш това,което пишеш да докосва,трябва да се постараеш.
    Успех!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...