Ще бъдеш ли
на Марти
Ще бъдеш ли до мене
сред възторзи
във тромавото и красиво лято?
Ще виждаш ли със мен живота,
проклет от всички политици?
Ще пием ли от нашето си вино
напук,
във къщата от рано?
Ще бъдеш ли до мене
синя,
в морето от сълзи
създадено?...
Ще бъдеш!
Замълчи,
не казвай -
ще бъдеш вярата
и зная -
ще бъдеш както досега
усмихната и жадна, и...
красива!
Ще бъдеш...
Тромавата пролет
със сняг опитва да ни стресне.
И нека да опитва -
от затвори
със теб сме се измъквали
в простора!
И нека пролетта ни плаши.
Притрябвали са ни промени.
В Багдад
Адил се моли на цветята.
Дано и донесат те малко
цвят.
В Ирак,
(защо започвам тази тема),
изминаха петте години,
в които трябваше
страната
да бъде
демократизирана.
Не стана
и
войничета
сакати,
а някои от тях
в чували,
се върнаха при своите
семейства...
Представяш ли си го това?!
(По дяволите!)
Ние сме щастливи...
Макар да тегне тежка болка
по някои загубени приятели,
по някои загубени
представи...
А пианистът идва при Адил.
И двамата говорят тихо.
Човекът свири, а момичето
си спомня търсените дни.
Пианото е дръзко,
тежко -
сълзи в очите -
няма как!
Пияниците се прибират
със викове...
Часът е два.
Животът - рошав пианист...
Ще те попитам много скоро:
„Ще бъдеш ли до мене
сред възторзи
във тромавото и красиво лято?
Ще виждаш ли със мен живота,
проклет от всички политици?
Ще пием ли със тебе вино
напук,
във къщата от рано?
Ще бъдеш ли до мене,
Марти,
в море, създадено
за двама..."
© Ясен Крумов- Хенри All rights reserved.
