Jul 10, 2006, 11:00 PM

Ще бъдеш сам

  Poetry
827 0 7


Прехвърлила крак върху крак,
на бара стоя срещу чаша мартини.
Край мене, във тежкия сив полумрак
проблясва цигара,която гори ме.

Изгаря душата ми.Тръпнещо стена.
Очите не виждат,но улавят дъха ти.
Телом си тук, а душата я няма.
Коя ли ще бъде нощес във съня ти?

В плен си на своята мъжка природа-
ловец и мъжкар във света на жените.
Колекция сбираш от женски трофеи,
но в скреж са обвити,и празни са дните ти.

Живееш така,но душата дълбоко
от страх и самотност зловещо там вие.
Огледай се.Ловния сезон е към края,
но у дома има ли кой с любов да те сгрее?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...