Jul 10, 2006, 11:00 PM

Ще бъдеш сам

  Poetry
828 0 7


Прехвърлила крак върху крак,
на бара стоя срещу чаша мартини.
Край мене, във тежкия сив полумрак
проблясва цигара,която гори ме.

Изгаря душата ми.Тръпнещо стена.
Очите не виждат,но улавят дъха ти.
Телом си тук, а душата я няма.
Коя ли ще бъде нощес във съня ти?

В плен си на своята мъжка природа-
ловец и мъжкар във света на жените.
Колекция сбираш от женски трофеи,
но в скреж са обвити,и празни са дните ти.

Живееш така,но душата дълбоко
от страх и самотност зловещо там вие.
Огледай се.Ловния сезон е към края,
но у дома има ли кой с любов да те сгрее?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...