Ще чакам
Земята е набъбнала
от дъждове.
Небето се изплака.
Все още е подпухнало,
навъсено и сиво.
Ще го погали вятърът
и то пречистено,
ще се усмихне закачливо.
Слънцето с горещи устни
локвите ще пресуши,
цветята ще надигнат
натежалите си
от дъжда глави
и веселите маргаритки
ще намигат с големите си
жълтеникави очи.
Аз... все още ще стоя
на пътната врата,
където ме остави,
измокрена до кости,
пристъпваща в калта.
Не ти ли домилях?
Свали от себе си
чергилото на яд и гняв,
душата си не свивай,
разлисти я като цвят,
не търси свещички
да прогониш мрака,
вратата широко разтвори,
аз... ще чакам...
© Галя Николова All rights reserved.
