Ще чакам
Земята е набъбнала
от дъждове.
Небето се изплака.
Все още е подпухнало,
навъсено и сиво.
Ще го погали вятърът
и то пречистено,
ще се усмихне закачливо.
Слънцето с горещи устни
локвите ще пресуши,
цветята ще надигнат
натежалите си
от дъжда глави
и веселите маргаритки
ще намигат с големите си
жълтеникави очи.
Аз... все още ще стоя
на пътната врата,
където ме остави,
измокрена до кости,
пристъпваща в калта.
Не ти ли домилях?
Свали от себе си
чергилото на яд и гняв,
душата си не свивай,
разлисти я като цвят,
не търси свещички
да прогониш мрака,
вратата широко разтвори,
аз... ще чакам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
