Ще чакам
Ще чакам там, където се пресичат
от изгреви до залези сезоните,
ще търся влюбени, които се обичат
или такива, дето още помнят се.
Ще пазя жар останала в огнището
във къща изоставена от времето,
ще върна син от пътя към летището,
готов да носи на дедите бремето.
Ще свия тук гнездо, насред пустинята,
с останките от „миналото славно“,
ще скрия сам надеждите от тинята,
в която те потъват, уж по-бавно.
Ще сложа златна брошка на ревера си –
подарък от позната ми орисница,
а после ще я дам за стари вестници
на някоя изтупана разсипница.
Ще седна там, където е огнището
изгаснало след дълги разстояния,
ще чакам син да дойде от летището
изгубил се след празни обещания!
Ще чакам там, където се пресичат
от изгреви до залези сезоните
да дойде някой, който да обича,
все още, на земята си отломките!
© Анастасия All rights reserved.
