Apr 30, 2014, 9:05 PM

Ще живеем!

  Poetry » Civic
725 0 7

Подай ми ръка! Ти моята дръж!

Ще живеем, Приятелко, ще живеем!

До бели мушици... До зрънцето ръж...

Януарски ще пием и пеем!

 

Пада отнейде откъснат капчук.

Изгаряме... С последните сили...

Потомци на Хана... Живеем напук...

С натегнати тетива... С нацепени жили...

 

Помниш ли, мила, как сомове пляскат

в нощния Дунав? Хрилете им -  педя.

Меки звезди донасят ни блясъка

и взимат ни малки победи...

 

Ще живеем, Приятелко! Великият Тангра

за закуска остави ни стотици години...

С краката на изток... Нямата мантра...

Последният дъх е във синьо...

 

Дивият кумис във жилите ври.

Безмозъчна, дива сме орда.

Блясъкът ятаганен по нощите гори.

Падат глави, но сме горди...

 

Ще живеем, Приятелко! Знай, ще живеем!

В очите ни изстрел последен гори!

Още един път ще се любим и пеем!

Още един път... И така си върви!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ако поне във всеки втори от нас БЪЛГАТИТЕ, има тази патриотичност,и обич, България наистина ще я има! И аз съм сигурна, че няма да се загубим!!!
    Поздрави, Зем!
  • много ми хареса!
  • Хубаво е! Много силно четвърто четиристишие!
  • много хубаво стихотворение!
  • Ами не знам Понеже те чета, това ми мина през ума на прима виста.А първото впечатление обикновено е най-вярното.Зад твоето уверено "Ще живеем!"(каквото и да сме наследили, каквото и да ни струва), се крие достатъчно силен аргумент! Поправи ме, ако греша.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...