Ще живеем!
Подай ми ръка! Ти моята дръж!
Ще живеем, Приятелко, ще живеем!
До бели мушици... До зрънцето ръж...
Януарски ще пием и пеем!
Пада отнейде откъснат капчук.
Изгаряме... С последните сили...
Потомци на Хана... Живеем напук...
С натегнати тетива... С нацепени жили...
Помниш ли, мила, как сомове пляскат
в нощния Дунав? Хрилете им - педя.
Меки звезди донасят ни блясъка
и взимат ни малки победи...
Ще живеем, Приятелко! Великият Тангра
за закуска остави ни стотици години...
С краката на изток... Нямата мантра...
Последният дъх е във синьо...
Дивият кумис във жилите ври.
Безмозъчна, дива сме орда.
Блясъкът ятаганен по нощите гори.
Падат глави, но сме горди...
Ще живеем, Приятелко! Знай, ще живеем!
В очите ни изстрел последен гори!
Още един път ще се любим и пеем!
Още един път... И така си върви!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados
Понеже те чета, това ми мина през ума на прима виста.А първото впечатление обикновено е най-вярното.Зад твоето уверено "Ще живеем!"(каквото и да сме наследили, каквото и да ни струва), се крие достатъчно силен аргумент! Поправи ме, ако греша. 