Ще поникна по мачтите в бели платна...
... кanadını kıranlara gözyaşı döktün mü... *
ще запомня мига
който с теб извървях
и ще тръгна към себе си истинска
в шепи стискам дъха
да ми стигне до край
до където
заглъхнал е
пристанът...
ще поникна по мачтите
в бели платна
по косите да бруля със вятъра
и с пречистена нежност
ще търся брега
да закотвя
сърцето си
в пясъка...
после бавно ще влея
духа си в морето
да остана завинаги песенна
и с ръцете ти нощем
ще поря небето
когато
си тръгваш
със изгрева...
* ... плакал ли си някога за тези, които пречупват крилете ти...
