Ще прегърна щастие
Изгори ми мечтите,
дори неизречени.
Прегърнах сълзите,
пак в самотните вечери.
Поръси ме със самотност,
отчаяна безнадеждност,
но аз съм в готовност,
да ги даря със нежност.
Опита се да ме пречупиш,
опитваш се, и пак, и пак.
Но нежността ми знай,
не ще откупиш.
Каквото и да казваш, тя е знак.
Знак, че съм спасение,
душата няма полза от твоите беди.
Ти за мен беше увлечение,
а сега тъжна с безброй сълзи,
ще прегърна само щастие
и отново в мен радостта ще се роди.
ПС: Просто идея. Чакам критики! :)
© Пламена Добрева All rights reserved.
